Българско Овчарско Куче
Българското Овчарско Куче е една от най-древните породи на Балканския полуостров и в Европа. Формирането на породата е на няколко етапа: с заселването на Балканите на Траките, Славяните и Българите, дошли и техните кучета. Тези народи идвали със своите домашни животни, и разбира се, придружавани от своите кучета. Огромно влияние за формирането на Българското Овчарско Куче оказват местния климат и срещите с хищници.
Селектирани и отглеждани от незапомнени времена, тези кучета са били незаменим помощник и приятел на българския скотовъдец и овчар. Водената векове наред народна селкция, довежда до формирането на достатъчно еднотипна популация за нашия географски регион от кучета, отличаваща се със среден до едър ръст, богата космена покривка, издръжливост на всякакви атмосферни условия, уравновесена психика и борбен характер. Също така, в по късен период (Балканската, Първата световна , та чак до Втората световна война) Българското Овчарско Куче е използвано в гранични войски, за охрана на Българските граници! Българското овчарско куче е местна-автохтонна порода,създадена изключително и само в нашите географски ширини. За това говори и наскоро направените ДНК тестове, във водеща Канадска лаборатория, които показаха отсъствието на гени, на сходни породи овчарски кучета, и единствен и уникален, и само тук срещан ген!
Тази уникална порода, е национално богатство, която можем да сложим редом с другите Български породи селскостопански животни. Наш дълг, е да запазим и развиваме това богатсво, оставено ни от нашите бащи, деди и прадеди! Българското Овчарско Куче е било верен другар, страж, неоценим помощник и пазач на българите от древноста, та до днес.
За съжаление, по времето на комунизма при сформирането на ТКЗС, огромна част от популацията на това безценно и прекрасно куче, е била избита и унищожена, като е обявено за „неефективно“ и, че „вече няма нужда“ от това куче! Благодарение на доста хора, ентусиасти, любители, радетели и най вече на много български овчари и български мохамедани са успяли да се запазят отделни екземпляри, и генеалогични линии, от които успяваме да възродим и увеличим поголовието на кучето.
Преди 1944г. във всеки български дом е имало овчарско(чобанско) куче и наш дълг е да запазим това национално богатсво за идните поколения. Това е и мисията на МАБОК – да съхрани и запази Българското Овчарско Куче такова каквото е било през вековете, та до наши дни.
Относно Каракачанското Куче
Първите сведения за каракачаните по нашите земи са от 16 век. По това време българите и кучетата им живеели по нашите земи от близо хилядолетие. Българите имали установен бит, култура, селско стопанство и порядки. Българските кучета изпълнявали задачите по опазване на стадата и имуществото на стопаните си. Така каракачаните със стадата си попаднали в среда на хора с изградено скотовъдство и работещи кучета, след известно време те също започнали да използват българските кучета за охрана на стадата си. В затворените планински ареали, в които обитавали тези номади се формирала популация от Български Овчарски Кучета, характеризираща се с по-дребен ръст, богата космена покривка и борбен характер. Поради ограничените ресурси животните обитаващи тези територии се отличавали с по-дребен ръст, но с изключителна издръжливост и воля за оцеляване.( Пример за това са каракачанския кон, овца и куче).
Има ли различия между Българското Овчарско Куче и Каракачанското куче?
Не, няма различия. Става въпрос за едно и също куче, с едни и същи прадеди, стига да няма омелезяване. Омелезените кучета не предсталяват интерес от развъдна гледна точка, тяхното отглеждане е безпредметно. МАБОК поощрява единствено развъждането на чистопородни Български Овчарски Кучета, всички останали комбинации от гени и породи не са предмет на развъдна работа на асоциацията.
